Новини
Новини:
Местните хора гледат с надежда към София и казват с тъга в гласа „Бугария се изправила, а мие сме пропанали!"
Потегляме от Прищина в късната неделна утрин по посока на юг - към градовете Призрен и Драгаш. Покрай пътя, подобно на околовръстното шосе под Витоша, се издигат модерни остъклени постройки на различни фирми. Сред тях се откроява силуетът на сграда с огромни витрини, зад които са изложени свръх-луксозни италиански мебели. Няма клиенти, но очевидно е, че фирмата просперира! Злите езици говорят, че това е едно от „добрите" прикрития на наркомафията в региона.
След час сме в Призрен - град, напомняш със своята атмосфера на Пловдив. Кафенетата в центъра са пълни с млади хора. На плошдда има чешма, за която местните хора ни казват, че е известна като „българската". Името и идва от една случка, която се разиграва в края на Първата световна война. Изтеглящата се българска армия минала през Призрен. Един от българските офицери се спрял пред чешмата, свалил си шинела и го закачил на един от четирите чучура с думите: „Да ми пазите шинела, че един ден ще се върна!"
Между Призрен и Драгаш пътят е стръмен и се вие по склоновете на Шар планина, която тук наричат Трион планина. По крайпътните постройки се виждат надписи ИСК (АОК). Все още в паметта на хората е пресен споменът от трагичния кървав хаос от 1998-1999 г. Това личи и по свежите цветя, с които са отрупани мемориалните плочи на загинали бойци от Армията за освобождение на Косово, издигнати край пътя.
Първото нещо, което се набива в очи при пристигането в Драгаш, е огромната като бункер сграда, в която е настанена турска военна част от състава на международния контингент на КФОР. Районът се контролира от германски и турски военни. Над турската казарма гордо се рее знамето на южната ни съседка, а на входа с големи букви някак си логично е изписано името на военната част - „Баязид Светкавицата".
Заобикаляме казармата и се отправяме към село Брод. Пътят е живописен, напомнящ нашите Родопи в отсечката Широка лъка - Девин. Минаваме покрай села, сгушени в гънките на Шар планина, в които живеят горани. Неусетно стигаме до село Брод и спираме в самия център. На малкото площадче заварваме 20-30 деца -насядали пред един касетофон, те слушаха последните хитове на южната ни съседка. Оказа се, че музиката е подарък от турското правителство. Тези помощи вероятно са една от причините през последните две-три години близо 70% от гораните да се опитват да сричат на турски.
Решихме да починем и да се подкрепим в отсрещното заведение, наречено „Чайна-жийницата".
След като казахме, че сме българи, бяхме наобиколени от възрастни мъже, пиещи чай. Един от тях - Алия, на 74 години, подхвърли: „Бугария е яка", а другите добавиха, че е мечта за младите да учат и да работят в България. Пенсионерите споделят, че тук правели превъзходни бюреци, а биха могли да ги правят и у нас. Отнякъде се появи още един достолепен дядо, който носеше някакви треви. Като чу българска реч, се приближи, представи се като Урмет и ни предложи да ни ги подари с думите: „Това е билка. Казва са билката майчина душица. Много помага при кашлица и нерви."
Направи ни впечатление, че голяма част от хората в Брод изглеждат с по 10 години по-млади от реалната си възраст. Разбирахме се отлично. Те говореха на горански език, а имах усещането, че е покойната ми баба Бонка от Мъглиж, която се е учила да говори български точно в село Брод. Усещаше се онази стара любов към България, описана още в разказите на Иван Вазов. Един от възрастните мъже откровено каза: „ Малко сме обидени, че на македонците давате с предимство българско гражданство, а на нас не! Само от село Брод има 60 молби на горани за получаване на българско гражданство." Другите го подкрепят и добавят, че хората тук гледат с очакващ поглед към София. После някой казва: „За хората тук България е голяма работа! Защото „Бугария се изправила, а мие сме пропанали!".
Продължихме към връх Тумба. За 30 минути стигнахме до подножието на върха, където и пътят свърши. В самия край се намира ресторантът „Шатра" - точно в средата на котловината между връх Тумба и връх Пъпка. Под връх Тумба се намира и „Пещерата на Костов", която подслонява нощем по 50-60 диви кози. Собственикът на заведението Авния бе надул музиката силно и от касетофона звучаха ту последните турски хитове, ту лирична арменска музика. Като разбра, че сме българи, Авния се приближи и ни каза: „Ако пращаха в Брод българска музика, то непременно и тук щях да пускам такава!" Ама... никой не праща!
Не след дълго до нас се приближиха трима осемнайсетгодишни младежи от Брод-Самир, Денис и Мейсуд. Самир бе много гладен и в началото почти не говореше. Мейсуд обаче го посочи и каза, че той е най-умният от тримата. Като видел книга, веднага я прочитал за 24 часа. За съжаление нямало много книги в Брод, та затова имал доста свободно време. Тогава той събирал оборски тор, който правел на „брикети" и го сушал през лятото - за да има с какво да се отоплява през зимата цялото семейство. Иначе четял и стари вестници, когато няма нищо друго. Самир говореше горански, сръбски, албански, турски, руски и малко английски. Имал мечта -да отиде да се учи в Благоевград. Ама бил беден и чакал България да започне да отпуска стипендии за горани, та да кандидатства за такава. Турция предлагала стипендии на местните жители и Самир вярвал, че скоро и нашата страна ще последва турския пример. Щото тук, казва Мейсуд, има два проблема: храна и пари. Гораните са много трудолюбиви и Денис с гордост заявява, че на пл. „Гарибалди" в София днес техен земляк прави превъзходен бюрек.
Момчетата се похвалиха и с местната „витканица" (баница със сирене) и „зеляник" (зелник). След като се нахрани, Самир стана по-разговорлив. Стана дума за Благоевград и той каза: „Сом бил тамо." И се впусна да ни разказва за особеностите на горанския език, който варира от село на село. Ако в Брод казват: „Сом панау во кау и сам се изкаляу" („Паднах в калта и сам се изкалях"), то в съседното село Бачка същата фраза звучи така: „Сом панаф у каф и сам се изкаляф". В Брод на петела казват петеу, на вола - воул, на дола - доул, на ние - мие, и т. н. Въпросът „Къде си бил?" в Брод е „Че си бил?", в Бачка -„Ке си биф?".
На въпроса къде и как общуват младите горани и тримата се усмихнаха и прекъсвайки се един друг, взеха да повтарят думата корзу. Това е нещо като познатите в България стъргало и гезме. Някъде към 22.00 часа до 03.00 сутринта през лятото младежите започват да се разхождат по тесния планински път между съседните села. Там стават запознанствата, които нерядко завършват с брак. Сватбите се правят по селата наведнъж през лятото. Миналата година в Брод е имало 60 бракосъчетания за една седмица. Зимата селото има 1200 жители, но през лятото се увеличават до 5000. Много от младите са на работа в Черна гора и Сърбия. Други ходят в Прищина да правят баклава и тулумби. Има и успели бродчани в Турция. Известната турска сладкарска фирма ULKER(както добре знаем, тя е добре известна и в България) е основана преди 150 години от бродчанин. Други две фирми от Измир също са основани от местни предприемчиви горани - „Беш кардашлар" и „Ибалин". Те произвеждат халва и карамел. Друга гордост за село Брод е техният съселянин Марсел Дестанов, който живее в Пазарджик и е собственик на бутици за дрехи....”
След час сме в Призрен - град, напомняш със своята атмосфера на Пловдив. Кафенетата в центъра са пълни с млади хора. На плошдда има чешма, за която местните хора ни казват, че е известна като „българската". Името и идва от една случка, която се разиграва в края на Първата световна война. Изтеглящата се българска армия минала през Призрен. Един от българските офицери се спрял пред чешмата, свалил си шинела и го закачил на един от четирите чучура с думите: „Да ми пазите шинела, че един ден ще се върна!"
Между Призрен и Драгаш пътят е стръмен и се вие по склоновете на Шар планина, която тук наричат Трион планина. По крайпътните постройки се виждат надписи ИСК (АОК). Все още в паметта на хората е пресен споменът от трагичния кървав хаос от 1998-1999 г. Това личи и по свежите цветя, с които са отрупани мемориалните плочи на загинали бойци от Армията за освобождение на Косово, издигнати край пътя.
Първото нещо, което се набива в очи при пристигането в Драгаш, е огромната като бункер сграда, в която е настанена турска военна част от състава на международния контингент на КФОР. Районът се контролира от германски и турски военни. Над турската казарма гордо се рее знамето на южната ни съседка, а на входа с големи букви някак си логично е изписано името на военната част - „Баязид Светкавицата".
Заобикаляме казармата и се отправяме към село Брод. Пътят е живописен, напомнящ нашите Родопи в отсечката Широка лъка - Девин. Минаваме покрай села, сгушени в гънките на Шар планина, в които живеят горани. Неусетно стигаме до село Брод и спираме в самия център. На малкото площадче заварваме 20-30 деца -насядали пред един касетофон, те слушаха последните хитове на южната ни съседка. Оказа се, че музиката е подарък от турското правителство. Тези помощи вероятно са една от причините през последните две-три години близо 70% от гораните да се опитват да сричат на турски.
Решихме да починем и да се подкрепим в отсрещното заведение, наречено „Чайна-жийницата".
След като казахме, че сме българи, бяхме наобиколени от възрастни мъже, пиещи чай. Един от тях - Алия, на 74 години, подхвърли: „Бугария е яка", а другите добавиха, че е мечта за младите да учат и да работят в България. Пенсионерите споделят, че тук правели превъзходни бюреци, а биха могли да ги правят и у нас. Отнякъде се появи още един достолепен дядо, който носеше някакви треви. Като чу българска реч, се приближи, представи се като Урмет и ни предложи да ни ги подари с думите: „Това е билка. Казва са билката майчина душица. Много помага при кашлица и нерви."
Направи ни впечатление, че голяма част от хората в Брод изглеждат с по 10 години по-млади от реалната си възраст. Разбирахме се отлично. Те говореха на горански език, а имах усещането, че е покойната ми баба Бонка от Мъглиж, която се е учила да говори български точно в село Брод. Усещаше се онази стара любов към България, описана още в разказите на Иван Вазов. Един от възрастните мъже откровено каза: „ Малко сме обидени, че на македонците давате с предимство българско гражданство, а на нас не! Само от село Брод има 60 молби на горани за получаване на българско гражданство." Другите го подкрепят и добавят, че хората тук гледат с очакващ поглед към София. После някой казва: „За хората тук България е голяма работа! Защото „Бугария се изправила, а мие сме пропанали!".
Продължихме към връх Тумба. За 30 минути стигнахме до подножието на върха, където и пътят свърши. В самия край се намира ресторантът „Шатра" - точно в средата на котловината между връх Тумба и връх Пъпка. Под връх Тумба се намира и „Пещерата на Костов", която подслонява нощем по 50-60 диви кози. Собственикът на заведението Авния бе надул музиката силно и от касетофона звучаха ту последните турски хитове, ту лирична арменска музика. Като разбра, че сме българи, Авния се приближи и ни каза: „Ако пращаха в Брод българска музика, то непременно и тук щях да пускам такава!" Ама... никой не праща!
Не след дълго до нас се приближиха трима осемнайсетгодишни младежи от Брод-Самир, Денис и Мейсуд. Самир бе много гладен и в началото почти не говореше. Мейсуд обаче го посочи и каза, че той е най-умният от тримата. Като видел книга, веднага я прочитал за 24 часа. За съжаление нямало много книги в Брод, та затова имал доста свободно време. Тогава той събирал оборски тор, който правел на „брикети" и го сушал през лятото - за да има с какво да се отоплява през зимата цялото семейство. Иначе четял и стари вестници, когато няма нищо друго. Самир говореше горански, сръбски, албански, турски, руски и малко английски. Имал мечта -да отиде да се учи в Благоевград. Ама бил беден и чакал България да започне да отпуска стипендии за горани, та да кандидатства за такава. Турция предлагала стипендии на местните жители и Самир вярвал, че скоро и нашата страна ще последва турския пример. Щото тук, казва Мейсуд, има два проблема: храна и пари. Гораните са много трудолюбиви и Денис с гордост заявява, че на пл. „Гарибалди" в София днес техен земляк прави превъзходен бюрек.
Момчетата се похвалиха и с местната „витканица" (баница със сирене) и „зеляник" (зелник). След като се нахрани, Самир стана по-разговорлив. Стана дума за Благоевград и той каза: „Сом бил тамо." И се впусна да ни разказва за особеностите на горанския език, който варира от село на село. Ако в Брод казват: „Сом панау во кау и сам се изкаляу" („Паднах в калта и сам се изкалях"), то в съседното село Бачка същата фраза звучи така: „Сом панаф у каф и сам се изкаляф". В Брод на петела казват петеу, на вола - воул, на дола - доул, на ние - мие, и т. н. Въпросът „Къде си бил?" в Брод е „Че си бил?", в Бачка -„Ке си биф?".
На въпроса къде и как общуват младите горани и тримата се усмихнаха и прекъсвайки се един друг, взеха да повтарят думата корзу. Това е нещо като познатите в България стъргало и гезме. Някъде към 22.00 часа до 03.00 сутринта през лятото младежите започват да се разхождат по тесния планински път между съседните села. Там стават запознанствата, които нерядко завършват с брак. Сватбите се правят по селата наведнъж през лятото. Миналата година в Брод е имало 60 бракосъчетания за една седмица. Зимата селото има 1200 жители, но през лятото се увеличават до 5000. Много от младите са на работа в Черна гора и Сърбия. Други ходят в Прищина да правят баклава и тулумби. Има и успели бродчани в Турция. Известната турска сладкарска фирма ULKER(както добре знаем, тя е добре известна и в България) е основана преди 150 години от бродчанин. Други две фирми от Измир също са основани от местни предприемчиви горани - „Беш кардашлар" и „Ибалин". Те произвеждат халва и карамел. Друга гордост за село Брод е техният съселянин Марсел Дестанов, който живее в Пазарджик и е собственик на бутици за дрехи....”
Част от статията на БОЯН ЧУКОВ от Център за регионални и конфесионални изследвания, публикувана на страниците на списание Тема, бр.28(92) от 14-20 юли 2003 година.
٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭
Миротворците ни заздравяват контактите с дружеството "Български мохамедани"
Българи има в различни точки на планетата. Заселили се по света по различни причини и в различни исторически периоди, днес много от тях по една или друга причина търсят своите корени. В духа на тези мисли нашата страна и нашата общественост не може да не се интересуват от съдбата и живота на горанците и жупците, които са от български произход и населяват Призренска и Кукъска Гора и Средска Жупа.Връзките на горани и жупци с нашите миротворци в Косово ще стават все по-здрави и близки.Няма старши национален представител и командир на нашия контингент в Косово, които да не са отликвали на молбите на това население за срещи с нашите миротворци и за оказване на помощ под една или друга форма. Но като че ли за първи път старшият национален представител и началник на единадесетия ни инженерно-стрителен контингент в косовския град Призрен прави на сто процента необходимото тези хора по един или друг начин да почувстват българското рамо.
Старшият национален представител на 11-ия български контингент в Косово полковник Георги Стоичков разговаря с председателя на дружеството "Български мохамедани" - Фикрет Карадолами.
Старшият национален представител на 11-ия български контингент в Косово полковник Георги Стоичков разговаря с председателя на дружеството "Български мохамедани" - Фикрет Карадолами.Генералният щаб има огромна заслуга за това да се даде тласък в действията всички тези хора да почувстват, че България и българите не са им чужди. Най-напред с докладна записка на полковник Георги Стоичков се поставя въпросът за разширяване на връзките с културно-просветното дружество "Български мохамедани" от област Жупа край косовския град Призрен. После се извършва необходимото от специалистите в Генералния щаб на Българската армия и се подписва писмо до дружедството, с което се приветства инициативата и се прави необходимото те да бъдат регистрирани в Държавната агенция за българите в чужбина. Обещани и набелязани са мерки за по-тесни връзки и културни контакти с българския военен контингент, който изпълнява задачи под знака на КФОР в Косово. Уточнено е, че при военни инспекции от ГЩ в областта в състава на делегациите ще бъдат включвани представители на тази държавна агенция, които ще се срещат с членовете на дружеството и които ще уточняват помощта, която може да им се осигури от нашата държава. Със съдействието и на ДАБЧ, и на други агенции и структури от системата на Министерството на отбраната и Българската армия периодично ще се осигуряват литература, видеофилми, дискове и други материали за България и българите. Командването на контингента ни в Косово също ще има за задача да предоставя част от получаваните в базата вестници, списания и друга литература за ползване от жупците и горанците. На концертите, които изнасят известни български певци, артисти и състави, ще бъдат канени и членуващи в дружеството.
Прекрасна е инициативата на нашите миротворци в Косово. При една ясна национална политика всички ние, които сме в родината майка, трябва да правим и невъзможното да приобщаваме към корените им всички, запазили българщината в себе си.
в-к. "Българска армия"
٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭
Българите в Косово учредиха движение
Българска национална общност е била основана в Косово от 200 местни горанци, съобщи агенция ТАНЮГ. Тя е била регистрирана към мисията на ООН в областта ЮНМИК. Нейни членове са жители на селата Средачка Жупа и Гора посочва общинският координатор в град Драгаш - Зечир Зарупи, цитиран от агенцията. Според него преди два месеца жители на Гора са започнали да внасят молби за получаване на българско гражданство. Основният им мотив бил желанието свободно да се движат в страните от Западна Европа, посочва той. Горанците взимали удостоверения от представената в косовския парламент партия Гражданска инициатива на Гора, че са горанци, и отивали в София, за да внесат искане за издаване на български паспорт.
Зечир Зарупи посочва, че горанците не са единствените, които искали българско гражданство. Имало и голям брой мюсюлмани от Средачка Жупа, които също внесли молби за това. Те са дори формирали т. нар. Културно-просветно дружество на ислямизираните българи в Косово, казва той. В същото време от самата партия Гора обявиха, че горанците никога не са имали амбицията да променят вековната си национална идентичност. Ръководителят на българското дипломатическо бюро в Прищина Николай Колев съобщи пред косовско радио, че няколко пъти е разговарял с представители на Гражданската инициатива на Гора, но не и за получаването на българско гражданство. В последно време авторитетът на България нараства рязко и заради това се е увеличил и интересът за получаване на българско гражданство, смята той.
в-к. Стандарт, 27 декември 2005 година
|
Етикети:
Новини
|
0
коментара
