Горанският език-български диалект

Песента "Боряно, Борянке" се пее от гораните в Албания, а според моя спътник, тя несъмнено е създадена в село Борье и възпява музикалните умения на борянките, т.е. на момите от Борье и последствие е пренесена в България. Според други песента е много стара и е създадена в България, а по-късно е пренесена в Албания от богомилите. Сред многото красиви и запазени в автентичен вид народни песни чух и за момата-звезда Ралица. В този най-западен български регион, нашите фолклористи биха могли да попаднат на интересни находки. Ако има жив и все още неизследван български фолклор, то това е именно фолклора на североизток от Шар планина, както и този в Голо Бърдо. Събрани народни песни от местни краеведи има, но те нито са публикувани, нито са изследвани.

[+/-] Чети нататък...

Езикът на гораните и особено на тези от албанската част е един добре съхранен западно-македонски български говор. Независимо, че носи характеристиките на един локален говор, той се отличава с изключително голямо синонимно богатство, може би поради постоянните контакти с България и Вардарска Македония до Втората световна война. Тезата за българският характер на горанския говор се поддържа и от западни специалисти

(РЕТТIFЕR, J. 1996. Еthnic minorities in А1bаniа. In:Albania, Lоndоn:А&СВlаск аnd New York: WWNorton, 78-80).

Както повечето диалекти, развиващи се в чуждоезикова среда, в него е усвоена съвременната терминология от албански език. На местните хора им е трудно да се изразяват на местния диалект, когато се говори на обществени и политически теми, и веднага "включват" на албански език, след което пак преминават на локалния говор. При ежедневното общуване те се изразяват само на български език. В предучилищната си възраст, децата не знаят албански. По-голямата част от жените, особено по-възрастните, също почти не го владеят. Това се обяснява с изолираността на този планински район, в който населението живее със свой собствен ритъм.

Деветте села от Кукъска Гора в които се говори български, са:

Шиштейец, Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле.

Останалите десет в които се говори албански са:

Ново село, Стържево, Тополяне, Брекине, Коловоз, Ломна, Бела, Туре, Нимча и Джафере.

В етнографско отношение те не се отличават от другите и е трудно от днешна гледна точка без сериозно проучване да се твърди дали са вторично албанизирани или пък са преселници, допълнително адаптирали се към местната култура.

Откъс от статията на Емил Миланов: “Срещи с българите в Гора и Жупа”, публикувана в сборника:”Българите в Албания и Косово”, С., 2001 г.